14 ene 2008, 14:35

Конкурс за опрашване

  Poesía
661 0 8

"Сама съм!" - изкрещях в мъжката вселена,

 ехото пренесе за секунди моя глас,

 удвои се чакането вътре в мене.

Тоя път под лупа ще оглеждам аз.

Старателно заех се в сложноумие

да пропускам само най-доброто,

кандидати  с тяхното им сладкодумие

ще жигосам по челото.

Да си знаят, че не става.

Голи приказки  не топлят никой,

аз съм чела, уморено-права,

от страх  съперници да  предизвикам.

Избирателно-въпросваща се пукнах,

наедряла от  нектарни мъжки нападения.

Техните ли еднотипни  тичинки издухах?

Или прекалила съм с меденото мнение...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хехехе, и коментарната шарения под стиха ти ми хареса!
  • Алиса, аз мноо-о-о-ого трудно се обиждам.
    Иначе перманентно ги усуквам едни...Имам чувство, че поизгладя ли идеята за нещо в процеса на писане става само за един постно хлъзгащ се поглед, който като ме прочете диагонално и ще полегне от скука заради неординарните ми писания.
  • Е, те това, което си ми обяснила сега, трябва да се разбира от пръв прочит! (Лично мнение)
  • Незабравима, правя го анализа веднага.
    Останала сама героинята смята да направи поредно търсене в мъжкия свят. Зарича се да е по-стриктна.Загатва и леко за предните си връзки, когато е била все на тръни заради гравитиращи съперници.
    Но накрая след неуточнено дълго търсене и избиране се е пръснала , питайки се дали това е последствие от еднообразните мъжки начини за впечатляване или просто е дала положителен вот/ меденото си мнение/ ПАК на някой/ няколко/...
  • Имам нужда от Литературен анализ...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...