14 янв. 2008 г., 14:35

Конкурс за опрашване

660 0 8

"Сама съм!" - изкрещях в мъжката вселена,

 ехото пренесе за секунди моя глас,

 удвои се чакането вътре в мене.

Тоя път под лупа ще оглеждам аз.

Старателно заех се в сложноумие

да пропускам само най-доброто,

кандидати  с тяхното им сладкодумие

ще жигосам по челото.

Да си знаят, че не става.

Голи приказки  не топлят никой,

аз съм чела, уморено-права,

от страх  съперници да  предизвикам.

Избирателно-въпросваща се пукнах,

наедряла от  нектарни мъжки нападения.

Техните ли еднотипни  тичинки издухах?

Или прекалила съм с меденото мнение...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хехехе, и коментарната шарения под стиха ти ми хареса!
  • Алиса, аз мноо-о-о-ого трудно се обиждам.
    Иначе перманентно ги усуквам едни...Имам чувство, че поизгладя ли идеята за нещо в процеса на писане става само за един постно хлъзгащ се поглед, който като ме прочете диагонално и ще полегне от скука заради неординарните ми писания.
  • Е, те това, което си ми обяснила сега, трябва да се разбира от пръв прочит! (Лично мнение)
  • Незабравима, правя го анализа веднага.
    Останала сама героинята смята да направи поредно търсене в мъжкия свят. Зарича се да е по-стриктна.Загатва и леко за предните си връзки, когато е била все на тръни заради гравитиращи съперници.
    Но накрая след неуточнено дълго търсене и избиране се е пръснала , питайки се дали това е последствие от еднообразните мъжки начини за впечатляване или просто е дала положителен вот/ меденото си мнение/ ПАК на някой/ няколко/...
  • Имам нужда от Литературен анализ...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...