КонниК

16 ago 2005, 19:13

Poesía

966 0 3

Стене жално тишината,
разкъсвана от вълчи вой.
Препуска конник във мъглата,
гневен и готов за бой.
В очите черни и незрящи
кипят сълзи отровни,
сърцето, някога туптящо,
нашепва стихове гробовни.
Препуска в нощта, усеща -
далечна битка го зове,
а воят вълчи му напомня,
че мъртъв е от векове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

КонниК

Искате да прочетете повече?

Propuestas