КонниК
Стене жално тишината,
разкъсвана от вълчи вой.
Препуска конник във мъглата,
гневен и готов за бой.
В очите черни и незрящи
кипят сълзи отровни,
сърцето, някога туптящо,
нашепва стихове гробовни.
Препуска в нощта, усеща -
далечна битка го зове,
а воят вълчи му напомня,
че мъртъв е от векове.
Внезапно конникът изчезна,
когато слънцето изгря.
Останаха от него само
следите вълчи във калта .
разкъсвана от вълчи вой.
Препуска конник във мъглата,
гневен и готов за бой.
В очите черни и незрящи
кипят сълзи отровни,
сърцето, някога туптящо,
нашепва стихове гробовни.
Препуска в нощта, усеща -
далечна битка го зове,
а воят вълчи му напомня,
че мъртъв е от векове.
Внезапно конникът изчезна,
когато слънцето изгря.
Останаха от него само
следите вълчи във калта .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никифор Никифоров Всички права запазени
