КонниК

Aug 16, 2005, 7:13 PM

Poetry

970 0 3

Стене жално тишината,
разкъсвана от вълчи вой.
Препуска конник във мъглата,
гневен и готов за бой.
В очите черни и незрящи
кипят сълзи отровни,
сърцето, някога туптящо,
нашепва стихове гробовни.
Препуска в нощта, усеща -
далечна битка го зове,
а воят вълчи му напомня,
че мъртъв е от векове. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

КонниК

Want to read more?

Random works