9 feb 2013, 13:31  

Конникът от отвъдното

  Poesía » Otra
1.3K 0 2

Черни облаци скриха луната,

мрак загърна и приспа земята,

всичко живо сега е замряло

и навсякъде е запустяло.

 

С адски грохот препуска конник черен,

на черен кон, в черна кожа облечен,

тук е да те прати в небитието,

това е Конникът от отвъдното.

 

Лицето му е с маска покрито,

конят му е със рог на челото.

Той идва от мрака и отива към мрака

и всичко, което срещне, ще повлече в мрака.

 

Касапница ще настане,

гъста кръв обилно от теб ще блика,

а Конникът ще застане

над тялото ти, което ще стъпка.

 

Следващата жертва си,

дъхът на смъртта вкуси.

Обречен си, не се моли,

няма много да те боли.

 

Погледни нагоре към небето,

виж как секира се спуска с гняв,

усети в твойта плът острието,

чуй шума на течащата кръв.

 

Смъртта пред теб стои и тропа,

докосни черната ù роба,

лети безмилостно меч кървав,

последен вопъл и си мъртъв.

 

С адски грохот препуска конник черен,

на черен кон, в черна кожа облечен,

тук е да те прати в небитието,

това е Конникът от отвъдното.

 

юли 2003

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виталий Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Конникът напоследък беше в почивка, но смята да извади отново меча и е все така див и необуздан.
  • искрено се надявам, че 10 години по-късно конникът е побелял!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...