9 февр. 2013 г., 13:31  

Конникът от отвъдното 

  Поэзия » Другая
5.0 / 2
1067 0 2

Черни облаци скриха луната,

мрак загърна и приспа земята,

всичко живо сега е замряло

и навсякъде е запустяло.

 

С адски грохот препуска конник черен,

на черен кон, в черна кожа облечен,

тук е да те прати в небитието,

това е Конникът от отвъдното.

 

Лицето му е с маска покрито,

конят му е със рог на челото.

Той идва от мрака и отива към мрака

и всичко, което срещне, ще повлече в мрака.

 

Касапница ще настане,

гъста кръв обилно от теб ще блика,

а Конникът ще застане

над тялото ти, което ще стъпка.

 

Следващата жертва си,

дъхът на смъртта вкуси.

Обречен си, не се моли,

няма много да те боли.

 

Погледни нагоре към небето,

виж как секира се спуска с гняв,

усети в твойта плът острието,

чуй шума на течащата кръв.

 

Смъртта пред теб стои и тропа,

докосни черната ù роба,

лети безмилостно меч кървав,

последен вопъл и си мъртъв.

 

С адски грохот препуска конник черен,

на черен кон, в черна кожа облечен,

тук е да те прати в небитието,

това е Конникът от отвъдното.

 

юли 2003

 

© Виталий Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Конникът напоследък беше в почивка, но смята да извади отново меча и е все така див и необуздан.
  • искрено се надявам, че 10 години по-късно конникът е побелял!
Предложения