9 jul 2009, 10:15

Конярчето

  Poesía
1K 0 10

Конярчето принцесата залюби
и тайничко надничаше отзад.
Там, в двора с много пеперуди,
бе целият му малък свят.

 

Веднъж видя красивата принцеса
на двора негов да бере цветя.
Тя толкова му се хареса,
че сърцето, май, за миг се спря.

 

Не знаеше конярчето, горкото,
че е обречена любов такава.
Не знаеше, че потеклото
да бъде принц не позволява.

 

Когато го разбра, бе твърде късно -
сватбарите танцуваха на двора.
Светът му се превърна в нещо мръсно,
а любовта му - в чаша със отрова.

 

17.06.09 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весислава Савова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мелинда, не очаквах някой да се върне на това произведение, но ти благодаря от сърце, че го направи. Поздрави!
  • това е едно от стихотворенията които ми спряха дъха.Страхотно е
  • ах тиииии! Каква е тази приказно-поетична реалност??? Толкова непринудено и живо, и толкова трагично и реално...
  • Хубавка, би било чудесно, ако и в живота се получаваше като в приказките, но... Благодаря ти, че намина.
  • Весинка, благодаря ти! А малката информация в скоби ме направи много, много щастлива. Прегръщам те

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...