Jul 9, 2009, 10:15 AM

Конярчето

  Poetry
1K 0 10

Конярчето принцесата залюби
и тайничко надничаше отзад.
Там, в двора с много пеперуди,
бе целият му малък свят.

 

Веднъж видя красивата принцеса
на двора негов да бере цветя.
Тя толкова му се хареса,
че сърцето, май, за миг се спря.

 

Не знаеше конярчето, горкото,
че е обречена любов такава.
Не знаеше, че потеклото
да бъде принц не позволява.

 

Когато го разбра, бе твърде късно -
сватбарите танцуваха на двора.
Светът му се превърна в нещо мръсно,
а любовта му - в чаша със отрова.

 

17.06.09 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весислава Савова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мелинда, не очаквах някой да се върне на това произведение, но ти благодаря от сърце, че го направи. Поздрави!
  • това е едно от стихотворенията които ми спряха дъха.Страхотно е
  • ах тиииии! Каква е тази приказно-поетична реалност??? Толкова непринудено и живо, и толкова трагично и реално...
  • Хубавка, би било чудесно, ако и в живота се получаваше като в приказките, но... Благодаря ти, че намина.
  • Весинка, благодаря ти! А малката информация в скоби ме направи много, много щастлива. Прегръщам те

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...