Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
9 dic 2008, 15:48

Копита за бяг 

  Poesía » Otra
949 0 22
Не посмях да попитам ще бъдеш ли
дълъг път сред пустинните дюни,
или стимул за бързо завръщане -
някой, който страха да целуне.


Някой, който да вижда далече
и да има ръце да лекува.
Като сянка, и без да ти преча,
ще съм близо до теб. Да те чувам.


Ще усетиш, когато набъбва,
в мен онази привързаност - сляпа.
Ако пак се наложи да тръгна,
забрави, че ме има. Ще бягам.


Не защото съм искала дните ти,
или нещо изобщо съм искала...
Ходилата ми стават копитa,
щом изгубя в човека ми смисъла.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??