Копита за бяг
Не посмях да попитам ще бъдеш ли
дълъг път сред пустинните дюни,
или стимул за бързо завръщане -
някой, който страха да целуне.
Някой, който да вижда далече
и да има ръце да лекува.
Като сянка, и без да ти преча,
ще съм близо до теб. Да те чувам.
Ще усетиш, когато набъбва,
в мен онази привързаност - сляпа.
Ако пак се наложи да тръгна,
забрави, че ме има. Ще бягам.
Не защото съм искала дните ти,
или нещо изобщо съм искала...
Ходилата ми стават копитa,
щом изгубя в човека ми смисъла.
дълъг път сред пустинните дюни,
или стимул за бързо завръщане -
някой, който страха да целуне.
Някой, който да вижда далече
и да има ръце да лекува.
Като сянка, и без да ти преча,
ще съм близо до теб. Да те чувам.
Ще усетиш, когато набъбва,
в мен онази привързаност - сляпа.
Ако пак се наложи да тръгна,
забрави, че ме има. Ще бягам.
Не защото съм искала дните ти,
или нещо изобщо съм искала...
Ходилата ми стават копитa,
щом изгубя в човека ми смисъла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
