Понякога ми е достатъчно само да те видя,

дори и да е само за един единствен миг,

понякога ми е нужно само да те видя,

за да потъна в безкрайността на очите ти,

за да замина в нюансите и контраста им,

да замина надалеч, надалеч в света им.

Да избягам в безкрайността на очите ти,

в красивите ти очи, в очите ти да потъна.

И дори да се обичаме в тишината и ехото и,

и дори, дори и да сме далеч един от друг,

в сърцето ми нежно, нежно живееш ти,

като кантус на неспокойни в ято птички,

като лъча на утринта над някой сив облак.

И дори животът ми да се превърне в скитница,

и дори, дори животът ми да бъде очакване,

ще те чакам, ще продължа, ще живея за теб…