Feb 10, 2021, 8:46 PM

Копнеейки ще те чакам...

703 0 0

 

Понякога ми е достатъчно само да те видя,

дори и да е само за един единствен миг,

понякога ми е нужно само да те видя,

за да потъна в безкрайността на очите ти,

за да замина в нюансите и контраста им,

да замина надалеч, надалеч в света им.

Да избягам в безкрайността на очите ти,

в красивите ти очи, в очите ти да потъна.

И дори да се обичаме в тишината и ехото и,

и дори, дори и да сме далеч един от друг,

в сърцето ми нежно, нежно живееш ти,

като кантус на неспокойни в ято птички,

като лъча на утринта над някой сив облак.

И дори животът ми да се превърне в скитница,

и дори, дори животът ми да бъде очакване,

ще те чакам, ще продължа, ще живея за теб…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....