5 sept 2009, 19:07

Копнеж 

  Poesía » De amor
906 0 0

В една частица от времето позволи ми да се скрия,

искам да остана там, нуждая се от таз магия.

Искам пак в тебе да се сгуша, когато всичко беше толкова невинно...

Колко трудно е да продължиш, като умираш да останеш,

ала трябва да вървиш, скоро късно ще стане.

Но пак не спирам да копнея за миг поне до тебе да се смея

и да вярвам сляпо, че някога ще те спечеля,

макар да знам, че друга сърцето ти владее.

Боже, колко глупаво дете съм!

Защо не искам да се отърва от таз заблуда?

Любовта към теб ме оковава с копринени вериги,

те са толкоз нежни, но за мен - непобедими!

И ти си тъй примамващо жесток,

първо ме галиш, после забиваш в сърцето ми нож.

Удоволствие и болка моята душа безспирно морят,

спомени ме вледеняват и горят.

И пак не спирам да те желая, макар да се плаша безумно,

че искам пак на тебе да ухая... Да те забравя е адски трудно!

Дори в ада да отида за това и сто пъти да разкъсат моята душа,

тя винаги ще иска да остане с теб.

Обичам те! - това избрах за този ред...

© Ссдкснмди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??