В една частица от времето позволи ми да се скрия,
искам да остана там, нуждая се от таз магия.
Искам пак в тебе да се сгуша, когато всичко беше толкова невинно...
Колко трудно е да продължиш, като умираш да останеш,
ала трябва да вървиш, скоро късно ще стане.
Но пак не спирам да копнея за миг поне до тебе да се смея
и да вярвам сляпо, че някога ще те спечеля,
макар да знам, че друга сърцето ти владее.
Боже, колко глупаво дете съм!
Защо не искам да се отърва от таз заблуда?
Любовта към теб ме оковава с копринени вериги,
те са толкоз нежни, но за мен - непобедими! ...