Любо (Любен Стефанов)
86 202
21 may 2007, 12:55

КОПНЕЖ 

  Poesía
509 0 4

КОПНЕЖ

Камбанен звън отекна и потъна
в душата ми с изгарящия плам.
И ехото стопи се сякаш свян,
нетраен като изгрев в утрин сънна.


Прегърна ме невинно тишината.
Килимът мек на чувствени поля,
погълна стъпките, ала не спря
вървежа тих, под свода син в позлата.


О, див копнеж в разискрени зеници -
по хладната коприна на косите!
Целувката на тръпнеща девица,
не е ли бич, плътта за миг белязал,
наказвайки душата да се скита
в простор, от който с клетва се отказа?!

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??