КОПНЕЖ
КОПНЕЖ
Камбанен звън отекна и потъна
в душата ми с изгарящия плам.
И ехото стопи се сякаш свян,
нетраен като изгрев в утрин сънна.
Прегърна ме невинно тишината.
Килимът мек на чувствени поля,
погълна стъпките, ала не спря
вървежа тих, под свода син в позлата.
О, див копнеж в разискрени зеници -
по хладната коприна на косите!
Целувката на тръпнеща девица,
не е ли бич, плътта за миг белязал,
наказвайки душата да се скита
в простор, от който с клетва се отказа?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любен Стефанов Всички права запазени
поздрав!