12 ene 2009, 8:16

Копнеж 

  Poesía » De amor
860 0 3

Зад думите се крия,

сякаш съм престъпник,

защо от чувствата си бягам,

защо ли гордостта ми пречи,

защо объркана се чувствам?

Събудих се!

Като че ли доста време мина.

Копнеж за обич ме привлече,

омръзна ми умората от самотата

и времето загубено в лъжата.

Сега стоя и всичко си припомням.

Кому бе нужна нашата среща?

Кому бе нужна нашата раздяла?

Навън е тъмно.

Аз сама танцувам пак със самотата.

Чувствам се бездомна и

загубена в този град огромен.

Това, което бе, не ще се върне,

сърцето ми самичко се осъди.

Но как безумно искам аз

да те прегърна,

да можех днес отново да те срещна.

09.10.2006 г .

© АСЕТО Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Важното е че предизвиква коментари !Поздрав!
  • Чудя се къде първият коментиращ видя рима в това лично послание!!!!!!!!!!!
  • Добре написано и стилно, има и рима, доста често "поетите" забравят за римата, но не и ти! Голямо браво!
Propuestas
: ??:??