Копнеж
Зад думите се крия,
сякаш съм престъпник,
защо от чувствата си бягам,
защо ли гордостта ми пречи,
защо объркана се чувствам?
Събудих се!
Като че ли доста време мина.
Копнеж за обич ме привлече,
омръзна ми умората от самотата
и времето загубено в лъжата.
Сега стоя и всичко си припомням.
Кому бе нужна нашата среща?
Кому бе нужна нашата раздяла?
Навън е тъмно.
Аз сама танцувам пак със самотата.
Чувствам се бездомна и
загубена в този град огромен.
Това, което бе, не ще се върне,
сърцето ми самичко се осъди.
Но как безумно искам аз
да те прегърна,
да можех днес отново да те срещна.
09.10.2006 г .
© АСЕТО All rights reserved.
