Копнеж
Пусни ме да пътувам във очите ти - вселени,
да ме привличат там планетите от нежност.
Пред твоя дух да падна на колене,
а моят - да кръщавам със безбрежност.
Скали да бъдат твърдите ти устни,
спасителни, велики и достойни.
Към тях орлица като мълния се спуска -
орлица е целувката ми знойна.
Гласът ти да е звукопад омаен,
във песента му да се къпя до забрава
и трепетна да възвися в безкрая
на любовта ни светлата жарава.
Ръцете ти да са оста на моето дихание
превърнали ме в хоризонт стопен във здрача,
спирала да са на упойващо ухание,
а аз сред облаците му да крача.
Помни, любов, че тоя стих копнежен
е всяка клетка в женското ми тяло
и цвят от пламък на духа ми сложен,
единствено за тебе разцъфтял.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диана Кънева Todos los derechos reservados
