ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
19.10.2010 г., 21:38 ч.

Копнеж 

  Поезия » Любовна
864 0 4

Пусни ме да пътувам във очите ти - вселени,

да ме привличат там планетите от нежност.

Пред твоя дух да падна на колене,

а моят - да кръщавам със безбрежност.

 

Скали да бъдат твърдите  ти устни,

спасителни, велики и достойни.

Към тях орлица като мълния се спуска -

орлица е целувката ми знойна.

 

Гласът ти да е звукопад омаен,

във песента му да се къпя до забрава

и трепетна да възвися в безкрая

на любовта ни светлата жарава.

 

 Ръцете ти да са оста на моето дихание

 превърнали ме в хоризонт стопен във здрача,

спирала да са на упойващо ухание,

а аз сред облаците му да крача.

 

Помни, любов, че тоя стих копнежен

е всяка клетка в женското ми тяло

и цвят от пламък на духа ми сложен,

единствено за тебе разцъфтял.

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??