КОПНЕЖ
Беше ли изплакана сълзата,
някъде в оловното небе?
Беше ли догонена реката,
хукнала към бурното море?
Птиците потънаха ли в здрача,
на изчезващия небосклон?
Чу ли някой утрото да плаче?
Даде ли нощта на вятъра подслон?
Струни ли разкъса болката,
породена от поредната лъжа?
И душата,от печал оголена,
спря ли да боли от самота?
Истина ли беше,или приказка
лудия копнеж по светлините -
толкова красиви и измислени,
и далечни,като спомени изтрити…
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados