30 dic 2010, 1:07

Копнеж

1K 0 9

 

КОПНЕЖ

 

Беше ли изплакана сълзата,

някъде в оловното небе?

Беше ли догонена реката,

хукнала към бурното море?

 

Птиците потънаха ли в здрача,

на  изчезващия  небосклон?

Чу ли някой утрото да плаче?

Даде ли нощта на вятъра подслон?

 

Струни ли разкъса  болката,

породена от поредната лъжа?

И душата,от печал оголена,

спря ли да боли от  самота?

 

Истина ли беше,или приказка

лудия копнеж по светлините -

толкова красиви и измислени,

и далечни,като спомени изтрити…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...