30 dic 2010, 1:07

Копнеж

1K 0 9

 

КОПНЕЖ

 

Беше ли изплакана сълзата,

някъде в оловното небе?

Беше ли догонена реката,

хукнала към бурното море?

 

Птиците потънаха ли в здрача,

на  изчезващия  небосклон?

Чу ли някой утрото да плаче?

Даде ли нощта на вятъра подслон?

 

Струни ли разкъса  болката,

породена от поредната лъжа?

И душата,от печал оголена,

спря ли да боли от  самота?

 

Истина ли беше,или приказка

лудия копнеж по светлините -

толкова красиви и измислени,

и далечни,като спомени изтрити…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...