30.12.2010 г., 1:07

Копнеж

1K 0 9

 

КОПНЕЖ

 

Беше ли изплакана сълзата,

някъде в оловното небе?

Беше ли догонена реката,

хукнала към бурното море?

 

Птиците потънаха ли в здрача,

на  изчезващия  небосклон?

Чу ли някой утрото да плаче?

Даде ли нощта на вятъра подслон?

 

Струни ли разкъса  болката,

породена от поредната лъжа?

И душата,от печал оголена,

спря ли да боли от  самота?

 

Истина ли беше,или приказка

лудия копнеж по светлините -

толкова красиви и измислени,

и далечни,като спомени изтрити…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...