Копнеж

Душен ми е този град зловонен,
снобската му суета ме трови,
пошлостта му угнетява ме
и душата ми облива на талази!

А духът ми как копнее
да общува с горските цветя,
от поток планински да отпие,
да почуства мирис на гора!

И желае този миг прекрасен
споделен да бъде
с приятел верен и любим.

Дланта си в дланта му да положи
и в пътеката на времето 
да вървят един до друг като един.