Душен ми е този град зловонен,
снобската му суета ме трови,
пошлостта му угнетява ме
и душата ми облива на талази!
А духът ми как копнее
да общува с горските цветя,
от поток планински да отпие,
да почуства мирис на гора!
И желае този миг прекрасен
споделен да бъде
с приятел верен и любим.
Дланта си в дланта му да положи ...