Душен ми е този град зловонен,
снобската му суета ме трови,
пошлостта му угнетява ме
и душата ми облива на талази!
А духът ми как копнее
да общува с горските цветя,
от поток планински да отпие,
да почуства мирис на гора!
И желае този миг прекрасен
споделен да бъде
с приятел верен и любим.
Дланта си в дланта му да положи
и в пътеката на времето
да вървят един до друг като един.
© Todor Nikolov All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
