11 sept 2018, 23:38

Копнеж 

  Poesía
536 1 0
Всеки път щом в очите те погледна,
дъхът ми секва.
Дали ти причината си за мойта промяна,
истината навярно никога няма да узная.
С медния си глас
ти караш отново да пламва
огънят в мен, потушен отдавна.
Всяко едно чувство,
сподавено в мен
болезнено напира,
възвръщайки спомен далечен:
Неотдавна можех да извършвам грехове, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емма Костадинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??