11.09.2018 г., 23:38

Копнеж

715 1 0

Всеки път щом в очите те погледна, 

дъхът ми секва.

Дали ти причината си за мойта промяна,

истината навярно никога няма да узная.

С медния си глас 

ти караш отново да пламва

огънят в мен, потушен отдавна.

Всяко едно чувство,

сподавено в мен

болезнено напира,

възвръщайки спомен далечен:

 

Неотдавна можех да извършвам грехове,

молех се за опрощение.

Неотдавна бях изгубена в мечти,

от скоро превърнати в спомени.

Неотдавна отричах се аз от дома,

в който цял живот раста.

Неотдавна бях изгубена,

отчаяна дори,

но в миг света се претвори,

а живота-опрости.

 

Но въпреки това

навярно вечно изгубена е моята душа.

Макар с погубено сърце

и изстрадало от мъка лице,

аз все продължавам да живея

и никога не спирам да копнея.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емма Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...