11.09.2018 г., 23:38

Копнеж

710 1 0

Всеки път щом в очите те погледна, 

дъхът ми секва.

Дали ти причината си за мойта промяна,

истината навярно никога няма да узная.

С медния си глас 

ти караш отново да пламва

огънят в мен, потушен отдавна.

Всяко едно чувство,

сподавено в мен

болезнено напира,

възвръщайки спомен далечен:

 

Неотдавна можех да извършвам грехове,

молех се за опрощение.

Неотдавна бях изгубена в мечти,

от скоро превърнати в спомени.

Неотдавна отричах се аз от дома,

в който цял живот раста.

Неотдавна бях изгубена,

отчаяна дори,

но в миг света се претвори,

а живота-опрости.

 

Но въпреки това

навярно вечно изгубена е моята душа.

Макар с погубено сърце

и изстрадало от мъка лице,

аз все продължавам да живея

и никога не спирам да копнея.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емма Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...