Sep 11, 2018, 11:38 PM

Копнеж

  Poetry
721 1 0

Всеки път щом в очите те погледна, 

дъхът ми секва.

Дали ти причината си за мойта промяна,

истината навярно никога няма да узная.

С медния си глас 

ти караш отново да пламва

огънят в мен, потушен отдавна.

Всяко едно чувство,

сподавено в мен

болезнено напира,

възвръщайки спомен далечен:

 

Неотдавна можех да извършвам грехове,

молех се за опрощение.

Неотдавна бях изгубена в мечти,

от скоро превърнати в спомени.

Неотдавна отричах се аз от дома,

в който цял живот раста.

Неотдавна бях изгубена,

отчаяна дори,

но в миг света се претвори,

а живота-опрости.

 

Но въпреки това

навярно вечно изгубена е моята душа.

Макар с погубено сърце

и изстрадало от мъка лице,

аз все продължавам да живея

и никога не спирам да копнея.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емма Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...