Sep 11, 2018, 11:38 PM

Копнеж

  Poetry
722 1 0

Всеки път щом в очите те погледна, 

дъхът ми секва.

Дали ти причината си за мойта промяна,

истината навярно никога няма да узная.

С медния си глас 

ти караш отново да пламва

огънят в мен, потушен отдавна.

Всяко едно чувство,

сподавено в мен

болезнено напира,

възвръщайки спомен далечен:

 

Неотдавна можех да извършвам грехове,

молех се за опрощение.

Неотдавна бях изгубена в мечти,

от скоро превърнати в спомени.

Неотдавна отричах се аз от дома,

в който цял живот раста.

Неотдавна бях изгубена,

отчаяна дори,

но в миг света се претвори,

а живота-опрости.

 

Но въпреки това

навярно вечно изгубена е моята душа.

Макар с погубено сърце

и изстрадало от мъка лице,

аз все продължавам да живея

и никога не спирам да копнея.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емма Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...