portos (Христофор Тодоров)
34 71
21 ene 2009, 0:42

Копнеж 

  Poesía
595 0 2
Един за всички, всички за един,
попиват миговете тъмнината,
в сияние на вятър силен и неповторим,
във на красиви самодиви самотата.

Пречупва се далечното единство
на световете, тъпи, прозаични,
на стара мома тъжното моминство,
на всички вас страховете себични.

Потъва в тишина прокълнатото блато
на тез, които вчера фаворити бяха, 
разчупват се окови, идва лято
и шества на поезията красотата.

Умират всички тъмни мисли,
или по дупките във минало се крият,
една идея светла ги пречиства,
идеята, че днес е някой влюбен...

© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ами аз съм си такъв, безидеен олигофрен, почвам да пиша пък каквото стане и после просто си избирам произволно заглавие от тълковния речник...
  • между заглавието и последния ред идеята нещо ми избяга...
Propuestas
: ??:??