Jan 21, 2009, 12:42 AM
Копнеж
Един за всички, всички за един,
попиват миговете тъмнината,
в сияние на вятър силен и неповторим,
във на красиви самодиви самотата.
Пречупва се далечното единство
на световете, тъпи, прозаични,
на стара мома тъжното моминство,
на всички вас страховете себични.
Потъва в тишина прокълнатото блато
на тез, които вчера фаворити бяха,
разчупват се окови, идва лято
и шества на поезията красотата.
Умират всички тъмни мисли,
или по дупките във минало се крият,
една идея светла ги пречиства,
идеята, че днес е някой влюбен...
попиват миговете тъмнината,
в сияние на вятър силен и неповторим,
във на красиви самодиви самотата.
Пречупва се далечното единство
на световете, тъпи, прозаични,
на стара мома тъжното моминство,
на всички вас страховете себични.
Потъва в тишина прокълнатото блато
на тез, които вчера фаворити бяха,
разчупват се окови, идва лято
и шества на поезията красотата.
Умират всички тъмни мисли,
или по дупките във минало се крият,
една идея светла ги пречиства,
идеята, че днес е някой влюбен...
© Христофор Тодоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ами аз съм си такъв, безидеен олигофрен, почвам да пиша пък каквото стане и после просто си избирам произволно заглавие от тълковния речник...
-
между заглавието и последния ред идеята нещо ми избяга...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
