Копнеж
Един за всички, всички за един,
попиват миговете тъмнината,
в сияние на вятър силен и неповторим,
във на красиви самодиви самотата.
Пречупва се далечното единство
на световете, тъпи, прозаични,
на стара мома тъжното моминство,
на всички вас страховете себични.
Потъва в тишина прокълнатото блато
на тез, които вчера фаворити бяха,
разчупват се окови, идва лято
и шества на поезията красотата.
Умират всички тъмни мисли,
или по дупките във минало се крият,
една идея светла ги пречиства,
идеята, че днес е някой влюбен...
попиват миговете тъмнината,
в сияние на вятър силен и неповторим,
във на красиви самодиви самотата.
Пречупва се далечното единство
на световете, тъпи, прозаични,
на стара мома тъжното моминство,
на всички вас страховете себични.
Потъва в тишина прокълнатото блато
на тез, които вчера фаворити бяха,
разчупват се окови, идва лято
и шества на поезията красотата.
Умират всички тъмни мисли,
или по дупките във минало се крият,
една идея светла ги пречиства,
идеята, че днес е някой влюбен...
© Христофор Тодоров All rights reserved.
