8 mar 2008, 21:53

Копнеж

1.1K 0 1

Как искам да мога да пиша за пеперудите ефирни и залезите красиви.

Да мога да кажа как златиста перелина покрива

склоновете стръмни и морето синьо.

Как птичка там прелита и как някой някъде се скита.

Как искам поточе бистро да опиша,

как ромоли и се лута, по-чисто и от сребърна звездица.

Как цвете в момини коси се вплита

и как грейва лицето с усмивка неприкрита.

Да кажа как тупти сърцето, щом ражда се на майката детето.

Как люлка се люлее и как нечий поглед не спира да вирее.

Вирее той във чужд за всички свят, а за някой този свят е втори дом.

Да кажа как две сърца споделят този свят

и как те го даряват на други подир тях.

Да можех да опиша радостния вик на бебенце открито.

Да разкажа как се чувства то,

 невинно и неопетнено от сивото в света сегашен.

Как удря прозорците дъждът и как вятър си играе със листа различни,

и как той си сътворява симфонии и валсове небесни.

Да кажа как звездите светят нощем, а Слънцето огрява пък деня.

Да кажа как прахът от спомените се изтрива и как уханието в кожата се впива.

Ако можех да разкажа за всички горички и поляни, що живеят си необуздани.

За всички цветове, намиращи се на Земята.

За всички звуци, чували се някога в мечтата.

За всеки кораб, всяка лодка, носещи се по морето на блянта.

Да можех аз да пиша цветно, дори и слепият да види.

Да можех да разкажа аз със всички звуци, та дори и глухият да чуе.

Да можех да покажа как красив е животът ни сега.

Какви поляни, езера и чудни, приказни животни има по света.

Ако можех да напиша поема за любовта - 

как две души в едно се вплитат, сливайки сърца.

Да направя непосилното за всички -

с думи прости да опиша любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаела Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да направя непосилното за всички -

    с думи прости да опиша любовта...

    Защо не? Пробвай - най-хубавите неща са най-простичките...Поздрави!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....