8.03.2008 г., 21:53

Копнеж

1.1K 0 1

Как искам да мога да пиша за пеперудите ефирни и залезите красиви.

Да мога да кажа как златиста перелина покрива

склоновете стръмни и морето синьо.

Как птичка там прелита и как някой някъде се скита.

Как искам поточе бистро да опиша,

как ромоли и се лута, по-чисто и от сребърна звездица.

Как цвете в момини коси се вплита

и как грейва лицето с усмивка неприкрита.

Да кажа как тупти сърцето, щом ражда се на майката детето.

Как люлка се люлее и как нечий поглед не спира да вирее.

Вирее той във чужд за всички свят, а за някой този свят е втори дом.

Да кажа как две сърца споделят този свят

и как те го даряват на други подир тях.

Да можех да опиша радостния вик на бебенце открито.

Да разкажа как се чувства то,

 невинно и неопетнено от сивото в света сегашен.

Как удря прозорците дъждът и как вятър си играе със листа различни,

и как той си сътворява симфонии и валсове небесни.

Да кажа как звездите светят нощем, а Слънцето огрява пък деня.

Да кажа как прахът от спомените се изтрива и как уханието в кожата се впива.

Ако можех да разкажа за всички горички и поляни, що живеят си необуздани.

За всички цветове, намиращи се на Земята.

За всички звуци, чували се някога в мечтата.

За всеки кораб, всяка лодка, носещи се по морето на блянта.

Да можех аз да пиша цветно, дори и слепият да види.

Да можех да разкажа аз със всички звуци, та дори и глухият да чуе.

Да можех да покажа как красив е животът ни сега.

Какви поляни, езера и чудни, приказни животни има по света.

Ако можех да напиша поема за любовта - 

как две души в едно се вплитат, сливайки сърца.

Да направя непосилното за всички -

с думи прости да опиша любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да направя непосилното за всички -

    с думи прости да опиша любовта...

    Защо не? Пробвай - най-хубавите неща са най-простичките...Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....