Целуната от бога се родих

желана, нежелана и добра.

Обичах с ветровете да се скитам

да търся калинки във трева.

Заблеяна по облаците и листата

замаяна от танци и цветя,

кога разбрах че съм странната жена?

Онази със смешните обувки

и небрежните коси.

Гледаща с насмешка всичко

а вътре водовъртежи от мечти.

Кога ли?

Когато ме погледна

и видя във мен,

като огледален образ на мечтите

сбъднатите свои мисли

дадени сега на мен.

Помогни сега

на мен,

Госпожа Измама.

Онази с мекия си поглед

галещ от далече твоето сърце

да те взема близо за да ни е топло

вместо да те хвърля надалеч от мен.