Целуната от бога се родих
желана, нежелана и добра.
Обичах с ветровете да се скитам
да търся калинки във трева.
Заблеяна по облаците и листата
замаяна от танци и цветя,
кога разбрах че съм странната жена?
Онази със смешните обувки
и небрежните коси.
Гледаща с насмешка всичко
а вътре водовъртежи от мечти.
Кога ли?
Когато ме погледна
и видя във мен,
като огледален образ на мечтите
сбъднатите свои мисли
дадени сега на мен.
Помогни сега
на мен,
Госпожа Измама.
Онази с мекия си поглед
галещ от далече твоето сърце
да те взема близо за да ни е топло
вместо да те хвърля надалеч от мен.
© Джейн Всички права запазени