airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
4 sept 2010, 23:30

Копнежна 

  Poesía
851 0 5


                                                   

Прогони залеза, за да изгрей...

    и сплете във косите си звезди.

  По тялото ù лепнеше парфюм -

             повяла есен в летни дни.

      Луната на лицето ù мълчи,

        разтеглена в сияеща усмивка.

              Но  в мислите ù тихичко боли,

          рефрен любовен тъжно тананика.

                 Зениците ù в спомен натежал

            чернеят глухо в тишината.

         Наметнала от син жоржет воал,

               Нощта копнежна затанцува в мрака.

      Роден от здрача, ясен, ярък  Ден,

           мечтае  във очите да погледне.

  Ще го докосне, сред мъгла пленен,

       стопена в кехлибарената среща.

  

  

                                                                               

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??