Копнежна
Прогони залеза, за да изгрей...
и сплете във косите си звезди.
По тялото ù лепнеше парфюм -
повяла есен в летни дни.
Луната на лицето ù мълчи,
разтеглена в сияеща усмивка.
Но в мислите ù тихичко боли,
рефрен любовен тъжно тананика.
Зениците ù в спомен натежал
чернеят глухо в тишината.
Наметнала от син жоржет воал,
Нощта копнежна затанцува в мрака.
Роден от здрача, ясен, ярък Ден,
мечтае във очите да погледне.
Ще го докосне, сред мъгла пленен,
стопена в кехлибарената среща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искра Радева Николова Всички права запазени
