airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
4.09.2010 г., 23:30 ч.

Копнежна 

  Поезия
870 0 5


                                                   

Прогони залеза, за да изгрей...

    и сплете във косите си звезди.

  По тялото ù лепнеше парфюм -

             повяла есен в летни дни.

      Луната на лицето ù мълчи,

        разтеглена в сияеща усмивка.

              Но  в мислите ù тихичко боли,

          рефрен любовен тъжно тананика.

                 Зениците ù в спомен натежал

            чернеят глухо в тишината.

         Наметнала от син жоржет воал,

               Нощта копнежна затанцува в мрака.

      Роден от здрача, ясен, ярък  Ден,

           мечтае  във очите да погледне.

  Ще го докосне, сред мъгла пленен,

       стопена в кехлибарената среща.

  

  

                                                                               

© Искра Радева Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??