4 сент. 2010 г., 23:30

Копнежна 

  Поэзия
849 0 5


                                                   

Прогони залеза, за да изгрей...

    и сплете във косите си звезди.

  По тялото ù лепнеше парфюм -

             повяла есен в летни дни.

      Луната на лицето ù мълчи,

        разтеглена в сияеща усмивка.

              Но  в мислите ù тихичко боли,

          рефрен любовен тъжно тананика.

                 Зениците ù в спомен натежал

            чернеят глухо в тишината.

         Наметнала от син жоржет воал,

               Нощта копнежна затанцува в мрака.

      Роден от здрача, ясен, ярък  Ден,

           мечтае  във очите да погледне.

  Ще го докосне, сред мъгла пленен,

       стопена в кехлибарената среща.

  

  

                                                                               

© Искра Радева Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??