4 сент. 2010 г., 23:30

Копнежна 

  Поэзия
5.0 (5)
965 0 5
Прогони залеза, за да изгрей...
и сплете във косите си звезди.
По тялото ù лепнеше парфюм -
повяла есен в летни дни.
Луната на лицето ù мълчи,
разтеглена в сияеща усмивка.
Но в мислите ù тихичко боли,
рефрен любовен тъжно тананика.
Зениците ù в спомен натежал
чернеят глухо в тишината.
Наметнала от син жоржет воал,
Нощта копнежна затанцува в мрака. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Радева Николова Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...

Ещё произведения »