airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
Sep 4, 2010, 11:30 PM

Копнежна 

  Poetry
850 0 5


                                                   

Прогони залеза, за да изгрей...

    и сплете във косите си звезди.

  По тялото ù лепнеше парфюм -

             повяла есен в летни дни.

      Луната на лицето ù мълчи,

        разтеглена в сияеща усмивка.

              Но  в мислите ù тихичко боли,

          рефрен любовен тъжно тананика.

                 Зениците ù в спомен натежал

            чернеят глухо в тишината.

         Наметнала от син жоржет воал,

               Нощта копнежна затанцува в мрака.

      Роден от здрача, ясен, ярък  Ден,

           мечтае  във очите да погледне.

  Ще го докосне, сред мъгла пленен,

       стопена в кехлибарената среща.

  

  

                                                                               

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??