24 ago 2008, 2:57

Копнежно

1K 0 1

23.08.2008

 

 

В тази вечер синьо-теменужена

притихнала очаквам те да дойдеш.

Недей отрича, знам, че съм ти нужна.

Снагата моя искаш да докоснеш.

 

В стаята сумрачна, тиха, топла

за тебе тялото ми тръпне

и викам тебе, с нежни вопли,

а ти пристигаш, щом се мръкне.

 

Очите върза с шал копринен,

положи тялото ми в сатен.

Познавам те, макар безименен,

безбройни пъти бил си с мен.

 

Познавам допира на твойто тяло,

макар сега и с вързани очи...

Толкова пъти до днес сме живяли

в мигове сладки, греховни дори.

 

Ти галиш ме нежно,

аз тръпна от страст,

под твойте пръсти копнежно

разпуква се цвете, туй цвете съм аз.

 

Нежно с бедра те притискам,

а ти ме люлееш бавно, любовно,

понасяш ме плавно в страстния ритъм,

в който тази нощ ще живеем отново...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Erato Eratova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...