23.08.2008

В тази вечер синьо-теменужена

притихнала очаквам те да дойдеш.

Недей отрича, знам, че съм ти нужна.

Снагата моя искаш да докоснеш.

В стаята сумрачна, тиха, топла

за тебе тялото ми тръпне

и викам тебе, с нежни вопли,

а ти пристигаш, щом се мръкне.

Очите върза с шал копринен,

положи тялото ми в сатен.

Познавам те, макар безименен,

безбройни пъти бил си с мен.

Познавам допира на твойто тяло,

макар сега и с вързани очи...

Толкова пъти до днес сме живяли

в мигове сладки, греховни дори.

Ти галиш ме нежно,

аз тръпна от страст,

под твойте пръсти копнежно

разпуква се цвете, туй цвете съм аз.

Нежно с бедра те притискам,

а ти ме люлееш бавно, любовно,

понасяш ме плавно в страстния ритъм,

в който тази нощ ще живеем отново...