24 авг. 2008 г., 02:57

Копнежно

1K 0 1

23.08.2008

 

 

В тази вечер синьо-теменужена

притихнала очаквам те да дойдеш.

Недей отрича, знам, че съм ти нужна.

Снагата моя искаш да докоснеш.

 

В стаята сумрачна, тиха, топла

за тебе тялото ми тръпне

и викам тебе, с нежни вопли,

а ти пристигаш, щом се мръкне.

 

Очите върза с шал копринен,

положи тялото ми в сатен.

Познавам те, макар безименен,

безбройни пъти бил си с мен.

 

Познавам допира на твойто тяло,

макар сега и с вързани очи...

Толкова пъти до днес сме живяли

в мигове сладки, греховни дори.

 

Ти галиш ме нежно,

аз тръпна от страст,

под твойте пръсти копнежно

разпуква се цвете, туй цвете съм аз.

 

Нежно с бедра те притискам,

а ти ме люлееш бавно, любовно,

понасяш ме плавно в страстния ритъм,

в който тази нощ ще живеем отново...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Erato Eratova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...