5 jun 2019, 15:17

Kопривени крила 

  Poesía » Otra
2706 29 36

Животът ни – една плетачка стара,
с изкусни и нетрепващи ръце,
плете ни плащеници, все по мяра,
наопаки, или пък налице.

 

И в тези плащеници – от коприва,
е вплетен тъй нетрайният ни род,
те жарят съвестта, да не заспива,
или пък я приспиват, до живот.

 

На мене пък не ми е все по мяра,
и с тясна плащеница се сдобих.
Обърка бримките, плетачко стара,
копривата ти вплетох в своя стих.

 

Изправих раменете, изранени,
и любовта си с дрипите покрих.
От чужда плащеница, не за мене,

копривени крила сама съших.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Много ми хареса! Поздравления!
  • Благодаря, Калине!
  • При теб всяка коприВа се превръща в коприНа!
  • Благодаря, Бени!
  • Великолепен стих, Наде!
  • Благодаря, Каролина!
  • Само силата човешка е тази, от която зависи дали копривената плащеница ще се свие още повече и ще оплете душата му, или ще се превърне в криле за нея! Много е хубаво!
  • Според човека и крилата, Бойко. Копривени,от пера, само да ги има. Благодаря ти!
  • Един живот, една коприва, една плащеница - и животът си отива. Искам и за мен крила от коприва - от твоята. Много ми хареса. Искрени поздравления.
  • Благодаря, Рени!
  • Браво, Наде!
  • Силвенце, Роси, Петра, Пепи, благодаря ви!
  • "Грозното пате" любима приказка
  • Майсторски стих с любими за мен образи. Поздравявам те!
  • Какво като са от коприва! Криле са! Важното е да полетиш! Чудесна си, Наде!
  • Адмирации, Наде!
  • Благодаря ви, за добрите думи!
  • Лети, Наде, пък дори и с крила от коприва! Благодаря за красивото стихотворение!!!
  • С крилата си, дори и от коприва,
    да полетиш, желая ти, щастлива!
  • От лимон - лимонада,
    от коприва - криле,
    от стиха - серенада,
    от мига - векове...

    Който може- го може...
  • Дори да е трудно,ти лети!
    Крилата откриват светове:
    щом съвестта ти все зове,
    значи носиш в себе си мечти!
  • Чудесен стих, оплетен с коприва, но нежна! Насладих се! Поздравления!
  • Във всичките ти нюанси,аз те харесвам,Наде,не се променяй!Копривата е парлива ,но е толкова вкусна и полезна....
  • Прилагат ни само това, което позволим, Дари.Не разочаровам никога, Мария. Защото не се стремя да се харесам. Такава съм, каквато съм. Роси, Ани, Красе, сенсей, Лина, благодаря ви! Щурче, липсваш ми! LY
  • Бравос!
  • Най-хубавите песни са онези, в чиито мелодии думите заплитат парливото на корена със силата и смелостта на крилете. Поздравявам те, Наде!
  • Плащеницата служи и като последна обвивка за мъртвия. Та може още приживе да сме подготвени...
    А за копривата... Помниш ли лебедите на Андерсен и ризите от коприва...
    Хареса ми...
  • Ех, и в копривата да те пуснат, криле ще изплетеш...
  • Поздравления за хубавото стихотворение, Наде!
  • Някои смятат розовото за жълто, поради ограничен светоглед, но ти не си от тях, или? И наивността, и розовите очила ли потопи в жълтата вода? Не ме разочаровай.
  • Благодаря, Краси! Благодаря и на вас, приятели! П.П. Мария, изчакай да дойде жълтата вода, сега е черна. Търпение!
  • По-голяма песимистка от Надеждата май няма. Все ми звучиш някак жлъчно, Надя, къде си потулила лириката, надеждо? Я я изрови и дай-малко по-розово, не на цвят, а на поглед, стига с тия мъртвешки бледости и повръщания, че ми прилошава. Усмивка. И какво е това повсеместно геронтофобство? Има страхотни старци и старици, и си плетат великолепно. Смени плащеницата, ако не ти харесва, или Музата, както бе отбелязал мъдро някой в един коментар. И, горе главата, знаеш си...
  • Мъдро и с майсторска плетка! Аплодисменти!
  • Браво!
  • Добре си го оплела, стихоплетачко!
Propuestas
: ??:??