Kопривени крила
Животът ни – една плетачка стара,
с изкусни и нетрепващи ръце,
плете ни плащеници, все по мяра,
наопаки, или пък налице.
И в тези плащеници – от коприва,
е вплетен тъй нетрайният ни род,
те жарят съвестта, да не заспива,
или пък я приспиват, до живот.
На мене пък не ми е все по мяра,
и с тясна плащеница се сдобих.
Обърка бримките, плетачко стара,
копривата ти вплетох в своя стих.
Изправих раменете, изранени,
и любовта си с дрипите покрих.
От чужда плащеница, не за мене,
копривени крила сама съших.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
