danda (Даниела)
358 1120
30 oct 2010, 17:45

Копривено докосване 

  Poesía » De amor
665 0 7

В очите ти разюздани мъгли царуват,
а истината робски е замлъкнала пред тях,
копривено зелени, безпощадно жулят
моите очи и хладнокръвно ме въвличат в грях,
с който безуспешно се опитвам да живея,
мислите ми лутат се във грешно уравнение,
с изгрева зачерквам те, в съня за теб копнея
и с болка плащам всички свои престъпления.
Отново тихо ще приема сладкото си робство -
и след хиляда бременни луни във мен не отболя
раната от твоето копривено докосване,
дивото желание да бъда слаба и да съм Жена.

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Отново тихо ще приема сладкото си робство..." Каква смиреност...!!!
  • ,,В очите ти разюздани мъгли царуват''

    Какво начало

    ,,дивото желание да бъда слаба и да съм Жена.''

    и какъв финал! Като жажда!!!


  • Хубаво, искрено и завладяващо!
    "Копривено докосване" на чувства и страсти!
    Поздрав!
  • Харесах!
  • "с изгрева зачерквам те, в съня за теб копнея"
    "дивото желание да бъда слаба и да съм Жена."
    Харесаха ми особено много тези два момента!
  • няма грешни уравнения...те или имат, или нямат решения, а може да имат и безброй решения...
  • браво
Propuestas
: ??:??