В очите ти разюздани мъгли царуват,
а истината робски е замлъкнала пред тях,
копривено зелени, безпощадно жулят
моите очи и хладнокръвно ме въвличат в грях,
с който безуспешно се опитвам да живея,
мислите ми лутат се във грешно уравнение,
с изгрева зачерквам те, в съня за теб копнея
и с болка плащам всички свои престъпления.
Отново тихо ще приема сладкото си робство -
и след хиляда бременни луни във мен не отболя
раната от твоето копривено докосване,
дивото желание да бъда слаба и да съм Жена.