Листенце от коприва как е нежно...
как крехко, диво и зелено... и ме пленява.
Омагьоса ме... Исках... Беше неизбежно.
Люлеещо се от летния полъх ме изкушава.
Листенце от коприва как флиртува.
С въображението ми тайно си играе.
Плаче, смее се, хитрува и тъгува.
С ръце след погледа посегнах да го прилаская.
Повярвах, че листенцето копривно
е мечтанието мое най-голямо.
А то: самовлюбено, егоистично, дивно
жарна ме... и алени спомени по кожата остави. ...