Листенце от коприва как е нежно...

как крехко, диво и зелено... и ме пленява.

Омагьоса ме... Исках... Беше неизбежно.

Люлеещо се от летния полъх ме изкушава.

Листенце от коприва как флиртува.

С въображението ми тайно си играе.

Плаче, смее се, хитрува и тъгува.

С ръце след погледа посегнах да го прилаская.

Повярвах, че листенцето копривно

е мечтанието мое най-голямо.

А то: самовлюбено, егоистично, дивно

жарна ме... и алени спомени по кожата остави.

23.12.08