5 abr 2012, 15:24

Корабът

  Poesía » Civil
540 0 1

       Корабът

 

Във бурното море

пълзи към хоризонта,

огромен кораб,

пътя си поел.

Извива пушека си,

като анаконда,

пред плитката,

след себе си изплел.

 

Той своята надежда

на брега остави.

Мъжествено

съдбата си прие.

Сълзите на раздялата

не ще забрави

в борбата със вълни

и ветрове.

 

Той винаги ще се стреми

към бреговете,

ще бяга от враждебната вода

и ще брои минутите и часовете,

ще спори

със капризната Съдба.

 

Ще търси пътища

по чуждите морета

и ще сънува родни

брегове.

Когато в бездните си

Бурята го мята,

за помощ

пак  той

тях ще призове!

 

Но ще се върне пак

във своята родина!

Ще го посрещнат

милите очи!

И онзи път,

по който

той през Ада мина,

посрещането в миг

ще заличи!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...