Корабът

Във бурното море

пълзи към хоризонта,

огромен кораб,

пътя си поел.

Извива пушека си,

като анаконда,

пред плитката,

след себе си изплел.

Той своята надежда

на брега остави.

Мъжествено

съдбата си прие.

Сълзите на раздялата

не ще забрави

в борбата със вълни

и ветрове.

Той винаги ще се стреми

към бреговете,

ще бяга от враждебната вода

и ще брои минутите и часовете,

ще спори

със капризната Съдба.

Ще търси пътища

по чуждите морета

и ще сънува родни

брегове.

Когато в бездните си

Бурята го мята,

за помощ

пак  той

тях ще призове!

Но ще се върне пак

във своята родина!

Ще го посрещнат

милите очи!

И онзи път,

по който

той през Ада мина,

посрещането в миг

ще заличи!...