6 feb 2011, 12:01

Корабът

631 0 0

Заседна Корабът във плитчината,

изскърца глухо, след това замря,

обгърнат в пясъчни обятия!

 

Застина той и своята съдба,

зачака смело, но и търпеливо;

към Бога не отправяше молба.

 

Деня посрещаше в морето диво,

загледан в пурпура омаен,

а го изпращаше с печал и мълчаливо.

 

Нощта посрещаше застинал и с тъга,

звездите трепкаха далеч, в безкрая,

но пак в осанката му нямаше молба.

 

И в кръговрата непрекъснат и потаен,

вълните милваха го нежно със ръка

и влагаха във любовта си блян незнаен.

 

Стоеше Корабът – гигант изправен

и гниеше със времето в солената вода,

съдбата го отхвърляше, самотен и забравен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...