6 feb 2011, 12:01

Корабът

641 0 0

Заседна Корабът във плитчината,

изскърца глухо, след това замря,

обгърнат в пясъчни обятия!

 

Застина той и своята съдба,

зачака смело, но и търпеливо;

към Бога не отправяше молба.

 

Деня посрещаше в морето диво,

загледан в пурпура омаен,

а го изпращаше с печал и мълчаливо.

 

Нощта посрещаше застинал и с тъга,

звездите трепкаха далеч, в безкрая,

но пак в осанката му нямаше молба.

 

И в кръговрата непрекъснат и потаен,

вълните милваха го нежно със ръка

и влагаха във любовта си блян незнаен.

 

Стоеше Корабът – гигант изправен

и гниеше със времето в солената вода,

съдбата го отхвърляше, самотен и забравен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...